Подобно на много региони в Европа, Австрия е изправена пред все по-екстремни метеорологични условия. Продължителните периоди на суша и горещини все по-често биват последвани от интензивни проливни валежи, при които за много кратко време падат огромни количества дъждовна вода. Изсъхналата преди това почва често може да поеме само ограничено количество от тази вода, поради което тя се оттича по повърхността и бързо се натрупва. Същевременно непропускливите повърхности в застроените райони допълнително възпрепятстват естествената инфилтрация.
Последствията са локални наводнения, претоварени отводнителни системи и нарастващи щети по сградите и инфраструктурата. Последни проучвания показват, че интензивността и честотата на проливните валежи в Австрия вече са се увеличили. Едночасовите проливни валежи се определят като валежи, при които в рамките на един час падат изключително големи количества дъждовна вода. Интензивността на тези едночасови проливни валежи се е повишила с около 15 % през последните четири десетилетия (GeoSphere Austria, 2025). Експертите очакват тази тенденция да продължи. Затова е още по-важно сградите и отводнителните системи да бъдат адаптирани към променящите се климатични условия и своевременно да бъдат взети подходящи защитни мерки.
Проливни валежи: неканен гост в сградата
Проливните валежи могат да причинят значителни щети по сградите. Особено застрашени са сутерените и партерните етажи, тъй като те или са в пряк контакт със земята, или имат многобройни отвори към външната страна на сградата. Причините за проникване на вода могат да бъдат много различни и трябва да бъдат взети предвид още на етапа на проектиране на сградата:
- Покачване на подпочвените води:
След интензивни валежи нивото на подпочвените води може да се покачи и да въздейства върху конструктивните елементи в контакт със земята. Поради това сутерените и фундаментите трябва да бъдат професионално хидроизолирани съобразно натоварването от вода и в съответствие с ÖNORM B 3692. (Повече информация ще намерите в статията Критичният 1%, който причинява 90% от щетите от вода.) - Проникваща дъждовна вода
Повърхностните води могат да проникнат в сградата през прозорците на сутерена, светлинните шахти, външните стълби към сутерена или вратите. Подходящата вертикална планировка на терена и достатъчно оразмереното отводняване спомагат за предотвратяването на това. - Наводнения
При наводнения реките и другите водни обекти могат да излязат от бреговете си и да наводнят имотите. Тъй като защитата на самата сграда често е възможна само в ограничена степен, рискът от наводнение трябва да бъде взет предвид още при избора на парцел и при проектирането. - Подприщване:
При проливни валежи обществената канализационна мрежа може да се претовари, което води до подприщване. Без подходяща защита срещу подприщване водата може да проникне в сградата през по-ниско разположените места на оттичане. Този риск е често подценявана причина за щети от вода в сутерените.
Какво е подприщване и как възниква?
Канализационните тръби са оразмерени така, че безопасно да отвеждат водните количества, които възникват при нормална експлоатация. Неограниченото увеличаване на размерите на канализационните тръби обаче не би било целесъобразно нито икономически, нито технически, тъй като тогава би трябвало да се вземат предвид и изключителни валежи с много големи водни количества. Поради това при интензивни проливни валежи може да бъде достигната границата на капацитета на канализационната мрежа. Водата вече не може да се оттича достатъчно бързо, покачва се по канала и се разпространява в отводнителната система. В резултат тя може да бъде изтласкана обратно към сградата срещу нормалната посока на потока и да излезе от свързаните места на оттичане вътре в сградата. Този процес се нарича подприщване.
Подприщването засяга предимно места на оттичане като подови сифони, местата за свързване на перални машини или други отводнителни инсталации в сутерените и в по-ниско разположените части на сградата. Решаващо значение тук има нивото на подприщване. Ако местата на оттичане се намират под нивото на подприщване, съществува риск водата от канализацията да проникне през тях в сградата.
Нивото на подприщване е максималната височина, до която може да се покачи водата в канализацията. Следователно то е границата, до която сградата е застрашена от подприщена вода, ако не са взети подходящи защитни мерки. Съгласно ÖNORM B 2501 определящото ниво на подприщване по правило е 15 cm над нивото на най-близката канализационна шахта или решетка, гледано срещу посоката на потока. При сгради на склонове отделни части на сградата може да се намират значително по-ниско от мястото на свързване към обществената канализация. В крайни случаи това означава, че под определящото ниво на подприщване може да се намират не само сутерените, но и партерният етаж или дори горните етажи. Ако поради местните условия нивото на подприщване не може да бъде еднозначно установено, то трябва да бъде определено професионално, като се вземат предвид теренът, пониженията на уличното платно, подлезите и потенциалните заливни зони.
Дали дадена сграда действително може да бъде засегната от подприщване обаче не зависи единствено от разположението на мястото на оттичане. Рискът от подприщване зависи от различни фактори:
- Вид на канализационната мрежа: При смесената канализационна система дъждовните и отпадните води се отвеждат заедно по един канал, поради което при проливни валежи за кратко време могат да се натрупат големи водни количества, които благоприятстват подприщването.
- Помпени станции в канализационната мрежа: Ограничения в работата или повреди на помпените станции могат да нарушат оттичането и по този начин да увеличат риска от подприщване.
- Запушвания и отлагания: Отлагания, стеснения или други препятствия в канализационната мрежа могат да затруднят оттичането и да предизвикат подприщване на отпадните води.
- Отводнителната система на сградата: Неправилно проектирана и изпълнена отводнителна система може да изложи сградата на повишен риск от подприщване.
Безопасност дори под нивото на подприщване
Няма универсален отговор на въпроса как да се защити сградата от подприщване. Подходящата мярка зависи, наред с другото, от разположението на санитарните уреди, наклона към канализацията, вида на образуваните отпадни води и предназначението на съответните помещения.
Съгласно ÖNORM B 2501 отпадните води от зоната над определящото ниво на подприщване трябва да се заустват в канализацията чрез гравитачно отводняване. Местата на оттичане под това ниво трябва да бъдат защитени срещу подприщване. В зависимост от местните и конструктивните условия могат да се използват подходящи възвратни клапи или помпени станции за отпадни води.
По принцип ÖNORM предвижда помпена станция за отпадни води. Тя може да бъде заменена с възвратна клапа, която е по-икономичното решение, при следните условия:
- При наличие на естествени наклони към уличния канал.
- Възвратната клапа е подходяща за предвидената цел и за вида на отпадните води.
- Съответните помещения се използват само за второстепенни цели.
- Кръгът на ползвателите е ограничен до едно частно домакинство.
- Над нивото на подприщване остава на разположение най-малко една тоалетна.
- При подприщване защитения санитарен възел да не се използва.
Специални изисквания важат и за дъждовната вода от площи под нивото на подприщване. Ако водата не може да се инфилтрира в почвата на място, по правило трябва да се предвиди помпена станция за отпадни води или помпена станция срещу подприщване. Площи, по-малки от 10 m², могат да се отводняват чрез подходяща възвратна клапа. В този случай трябва да има достатъчен наклон към канализацията, както и конструктивни защитни мерки, които предотвратяват проникването на вода в по-ниско разположените помещения.
Защита срещу подприщване с помпени станции
Помпената станция за отпадни води събира отпадните води, образувани под нивото на подприщване, и ги изпомпва в канализацията по напорна тръба. Напорната тръба се прокарва под формата на S-образна извивка срещу подприщване над определящото ниво на подприщване. Съгласно ÖNORM B 2501 дъното на S-образната извивка срещу подприщване трябва да бъде най-малко 10 cm над това ниво.
Помпена станция е необходима особено когато няма достатъчен наклон към канализацията или когато не са изпълнени условията за използване на възвратна клапа. Ако е достатъчно оразмерена и в работоспособно състояние, свързаните санитарни уреди могат да се използват и по време на подприщване.
Монтажът на помпена станция изисква достатъчно място за резервоара, помпата, блока за управление и напорната тръба, както и свързване към електрозахранването. При системи с повишени изисквания към експлоатационната надеждност може да са необходими и алармено устройство, двойна помпена станция или аварийно електрозахранване. Тъй като функционирането на системата зависи от механични и електрически компоненти, са необходими редовни проверки и техническо обслужване. Поради това освен високите разходи за закупуване помпените станции за отпадни води и помпените станции срещу подприщване водят и до текущи разходи за енергия, техническо обслужване и евентуално износващи се части.
Защита с възвратни клапи
Възвратната клапа се монтира директно в сградното канализационно отклонение или в подов сифон. При нормална експлоатация отпадните води се оттичат безпрепятствено към канализацията. При подприщване клапният елемент се затваря и по този начин предотвратява проникването на вода от канализацията в сградата. В зависимост от конструкцията възвратните клапи работят механично или се управляват електрически. Механичните възвратни клапи се затварят автоматично под действието на обратното налягане на подприщените отпадни води и не се нуждаят от електрозахранване. Електрически управляваните модели се затварят посредством електронно управляем клапен елемент и в зависимост от оборудването си могат да осигуряват също светлинна и звукова сигнализация, както и наблюдение на работното състояние. При електрически управляваните възвратни клапи работният клапен елемент остава отворен при нормална експлоатация, благодарение на което сечението на тръбата остава до голяма степен свободно и се осигурява безпрепятствен отток.
ÖNORM EN 13564 разграничава следните типове:
- Тип 0: Възвратна клапа с един автоматичен затвор
- Тип 1: Възвратна клапа с един автоматичен затвор и един ръчен авариен затвор
- Тип 2: Възвратна клапа с два автоматични затвора и един ръчен авариен затвор
- Тип 3: Възвратна клапа с един автоматичен затвор, задвижван с външна енергия, и един ръчен авариен затвор
- Тип 4: В тяло на водоприемник или в подов сифон вградена възвратна клапа, с един автоматичен затвор и един ръчен авариен затвор
- Тип 5: В тяло на водоприемник или в подов сифон вградена възвратна клапа, с два автоматични затвора и един ръчен авариен затвор
В Австрия действащият понастоящем стандарт ÖNORM B 2501 допуска типове 2 и 3 за фекални отпадни води. Следователно, ако са изпълнени всички условия за използване (виж по-горе), в такива случаи електрическото задвижване вече не е задължително. Механичните клапни елементи работят без електрозахранване и позволяват по-лесна проверка и почистване. Освен това изпълненията с клапни елементи от неръждаема стомана предпазват от проникване на плъхове и други гризачи от канализационната мрежа. Изборът на подходящ тип зависи от вида на отпадните води, условията на монтаж и предназначението на сградата.
Таблица 1: Типове възвратни клапи съгласно ÖNORM EN 13564-1
Тип съгласно | Подходящи отпадни води | Типични приложения | Подходящ продукт на HL |
Тип 0 | Отпадни води без фекалии и дъждовна вода под нивото на подприщване | Места на оттичане под нивото на подприщване без свързване на тоалетна | |
Тип 1 | Отпадни води без фекалии и дъждовна вода под нивото на подприщване | Места на оттичане под нивото на подприщване без свързване на тоалетна, при които е необходима и възможност за ръчно затваряне | |
Тип 2 | Отпадни води без фекалии, фекални отпадни води и дъждовна вода под нивото на подприщване | Места на оттичане под нивото на подприщване със свързване на тоалетна | |
Тип 3 | Отпадни води без фекалии, фекални отпадни води и дъждовна вода под нивото на подприщване | Места на оттичане под нивото на подприщване със свързване на тоалетна, при които е желан или необходим затвор, задвижван с външна енергия | |
Тип 4 | Отпадни води без фекалии и дъждовна вода под нивото на подприщване | Подови сифони под нивото на подприщване без свързване на тоалетна | HL70 е възвратна клапа тип 4 |
Тип 5 | Отпадни води без фекалии и дъждовна вода под нивото на подприщване | Подови сифони под нивото на подприщване без свързване на тоалетна |
Чрез възвратната клапа могат да се отводняват само места за оттичане, разположени под определящото ниво на подприщване. Отпадните води, образувани над това ниво, трябва да се отвеждат в канализацията след възвратната клапа (по посока на потока). В противен случай, докато работният затвор е затворен при събитие на подприщване, тази вода може да се подприщи в сградната канализация и да предизвика самонаводняване. Възвратната клапа трябва да бъде постоянно достъпна за проверка, почистване и техническо обслужване.
При по-големи сгради или сгради със стопанско предназначение по правило е необходима помпена станция. В частните жилищни сгради подходящата възвратна клапа може да бъде икономично и надеждно решение, при условие че са изпълнени изискванията на стандартите. Техническият екип на HL с удоволствие ще ви помогне при избора и проектирането.
Допълнително изграждане на защита срещу подприщване в съществуващи сгради
В съществуващите сгради наличните тръбопроводи и ограниченото пространство често затрудняват допълнителното изграждане на защита срещу подприщване, съответстваща на стандартите. Първата стъпка е подробно обследване на съществуващото положение, като се вземат предвид определящото ниво на подприщване, застрашените места на оттичане, наличният наклон към канализацията, видът на отпадните води и предназначението на съответните помещения.
Съгласно ÖNORM B 2501 отпадните води, образувани над нивото на подприщване, и в този случай трябва да се заустват в канализацията чрез гравитачно отводняване. Когато е възможно, зоните на отводняване над и под нивото на подприщване трябва да се отвеждат поотделно. Местата на оттичане под това ниво по правило трябва да се отводняват чрез помпена станция за отпадни води с S-образна извивка срещу подприщване или чрез възвратна клапа.
Ако обаче разделянето на зоните на отводняване в съществуваща сграда не е икономически или физически осъществимо, ÖNORM допуска при определени условия комбинирано решение от възвратна клапа тип 3 и помпена станция.
Ако нито едно от тези решения, съответстващи на стандартите, не може да бъде реализирано, в отделни случаи може да се обмисли спестяващо място и специално икономично решение с възвратна клапа. Това обаче носи описания по-горе риск от самонаводняване. Поради това е задължителна професионална оценка, например от техническия екип на HL.
Как възвратната клапа да остане надеждна в дългосрочен план
Дори възвратната клапа, избрана и монтирана в съответствие със стандартите, може да функционира надеждно само ако всички компоненти редовно се проверяват, почистват и поддържат. Отлагания, чужди тела и повреди могат да попречат на клапния елемент да се затвори напълно. При помпените станции причина за отказ могат да бъдат неизправности на помпата, на управлението на водното ниво, на защитата от обратен поток или на аларменото устройство.
За възвратните клапи ÖNORM EN 13564-1 препоръчва проверка на място и изпитване на функционирането два пъти годишно. При типове 0, 1, 2, 4 и 5 това може да се извършва от компетентни лица. Възвратните клапи тип 3 трябва да се проверяват от квалифицирани специалисти.
За помпените станции за отпадни води ÖNORM EN 12056-4 посочва, че ползвателят трябва ежемесечно да проверява работоспособността, като наблюдава най-малко два цикъла на включване. Професионалното техническо обслужване на помпена станция е предвидено най-малко на всеки три месеца в обекти със стопанско предназначение, на всеки шест месеца в многофамилни жилищни сгради и веднъж годишно в еднофамилни къщи. Освен това на всеки две години системата трябва да се промива с вода.
Оторизиран сервизен партньор на HL за възвратни клапи близо до вас ще намерите тук. При технически въпроси и за помощ при избора на подходящо решение екипът за поддръжка на HL е на ваше разположение.
Превенцията срещу подприщване започва още при проектирането
Подприщването в обществената канализация не може да бъде напълно предотвратено. Предвидливо проектираната сградна канализация обаче може значително да намали натоварването на отводнителната система и риска от щети.
Важна мярка е разделното отвеждане на отпадните и дъждовните води. Съгласно ÖNORM B 2501 при новото строителство двата вида води трябва да се отвеждат в сградата по отделни тръби. Дори когато обществената канализация е смесена, това разделяне по възможност трябва да се запази до уличната канализационна мрежа. Така сградната канализация остава хидравлично ясна, а дъждовната вода може целенасочено да се инфилтрира, задържа или използва.
Зелените покриви и ретензионните покриви задържат част от дъждовната вода и я отдават със закъснение. Това намалява пиковия отток и облекчава канализационната мрежа при проливни валежи. Допълнително могат да се използват инфилтрационни съоръжения, ретензионни резервоари или цистерни за дъждовна вода. ÖNORM B 2501 препоръчва инфилтрация в рамките на имота, при условие че почвата и местните условия са подходящи. Зелените покриви и другите мерки за задържане на водата обаче не заменят необходимата възвратна клапа.
Конструктивните защитни мерки са също толкова важни. Теренът и всички настилки трябва да бъдат оформени така, че повърхностните води да се отвеждат далеч от сградата. Прозорците на сутерена, светлинните шахти, външните стълби към сутерена и входовете на гаражи под определящото ниво на подприщване могат да бъдат защитени с повдигнати бордове, прагове или подходяща хидроизолация. Дъждовната вода от площи под това ниво не трябва да се зауства без защита чрез гравитачно отводняване в застрашената от подприщване канализация.
Следователно ефективната превенция срещу подприщване е резултат от взаимодействието между задържането на дъждовната вода, отделните отводнителни тръби, конструктивната защита от наводняване и защитата срещу подприщване, съответстваща на стандартите.
Заключение: проектиране, техника и поддръжка в синхрон
Подприщването в обществената канализация не може да бъде напълно предотвратено, но щетите по сградата в много случаи могат. Ключът е застрашените места на оттичане и части на сградата да бъдат идентифицирани своевременно, а отводняването да бъде съобразено с нивото на подприщване, предназначението на сградата и местните условия.
Независимо дали става въпрос за помпена станция или за възвратна клапа – подходящото решение трябва да отговаря на изискванията на действащите стандарти ÖNORM и да бъде съобразено с конкретното приложение. Професионалното проектиране, правилният монтаж, редовните проверки и техническо обслужване са също толкова важни, колкото и конструктивните предпазни мерки и добре обмисленото управление на дъждовните води.
Голяма част от щетите от подприщване, които биха могли да бъдат избегнати, се дължат на грешки при проектирането или на неподходящи защитни мерки. Затова защитата срещу подприщване трябва да се обмисля още от самото начало заедно със специализираните проектанти и монтажници.
Източници
- Austrian Standards International: ÖNORM B 2501:2025-02-01 – Отводнителни системи за сгради и терени – Проектиране, изпълнение и изпитване – Допълнителни спецификации към ÖNORM EN 12056 (всички части). Виена: Austrian Standards International.
- Austrian Standards International: ÖNORM EN 12056-4:2000-12-01 – Системи за гравитачно отводняване в сгради – Част 4: Помпени станции за отпадни води – Проектиране и изчисляване. Виена: Austrian Standards International.
- Austrian Standards International: ÖNORM EN 13564-1:2002-10-01 – Възвратни канализационни клапи за сгради – Част 1: Изисквания. Виена: Austrian Standards International.
- GeoSphere Austria (2025): Starkregen hat deutlich zugenommen [Проливните валежи са се увеличили значително]. Публикувано на 12 март 2025 г. geosphere.at/de/aktuelles/news/starkregen-hat-deutlich-zugenommen (посетено на 6 август 2026 г.).
Забележка: Техническата информация отразява състоянието на стандартите към август 2026 г. При проектирането и монтажа винаги трябва да се спазват действащите стандарти и местните изисквания на отговорния оператор на канализационната мрежа. Тази статия предоставя технически насоки, но не заменя професионалното проектиране за конкретния обект.